Ии сега ще ви представя едно стихотворение написано от сестра ми, в момент на вдъхновение в час по история :D
Ако някой изобщо си направи труда да го прочете,ще искаме(аз и сестра ми)една кратко мнение било то дори и със критика =]
Любовта е миг ,
толкова красив
тъй кратък ,
а и как боли .
Боли...,боли...,боли...,
защо ме излъга
така гадно ти.
Уж ми казваше,
че знаеш ти
колко много боли.
И все пак без капка жал
ми го причини.
Отново съм сама
потънала в тъга
скитаща сама
в черната и злокобна тъма.
Болката отвътре ме гризе,
впила черни нокти
в моето сърце.
Минава време,
болката вършее
убива тя
всички чувства в моята душа.
Сега като една сянка зла
изпълнена с ледена,зловеща тъма
блуждая аз
всеки ден и час ,
сред тълпата хулеща и зла,
пак изпълнена с адска,раздираща болка и тъга.
Но ще дойде време зная,
когато аз ще те забравя.
тогава пак обгърната
в студената обвивка,
служеща ми за защита,
и с ледена безчуствена душа,
ще продължа аз с гордо вдигната глава....!
~Гери,18.
3 коментара:
"Но ще дойде време зная,
когато аз ще те забравя.
тогава пак обгърната
в студената обвивка,
служеща ми за защита,
и с ледена безчуствена душа,
ще продължа аз с гордо вдигната глава....!"
Много силен завършек.
Хубаво е, поздравления за сестра ти. Още повече, че историята й е музата. :D
Много леко звучи и върви без грешка като по ноти, мисля че би било подходящо за песен.
Дани, слънце, оправи обаче това "обивам", прсътчетата ти са бъркали ;D
Йей,Мони радвам се че ти харесва ;д
Обзалагам се че музата и е породена от отегчение :D Tа оправих грешката,аз съм си неграмотна по природа и..така (:
Благодаря,че си направи труда да му хвърлиш едно око ;п
Браво, много е хубаво !
Публикуване на коментар