Болката

Ии сега ще ви представя едно стихотворение написано от сестра ми, в момент на вдъхновение в час по история :D
Ако някой изобщо си направи труда да го прочете,ще искаме(аз и сестра ми)една кратко мнение било то дори и със критика =]

Любовта е миг ,
толкова красив
тъй кратък ,
а и как боли .

Боли...,боли...,боли...,
защо ме излъга
така гадно ти.

Уж ми казваше,
че знаеш ти
колко много боли.
И все пак без капка жал
ми го причини.

Отново съм сама
потънала в тъга
скитаща сама
в черната и злокобна тъма.

Болката отвътре ме гризе,
впила черни нокти
в моето сърце.

Минава време,
болката вършее
убива тя
всички чувства в моята душа.

Сега като една сянка зла
изпълнена с ледена,зловеща тъма
блуждая аз
всеки ден и час ,
сред тълпата хулеща и зла,
пак изпълнена с адска,раздираща болка и тъга.

Но ще дойде време зная,
когато аз ще те забравя.
тогава пак обгърната
в студената обвивка,
служеща ми за защита,
и с ледена безчуствена душа,
ще продължа аз с гордо вдигната глава....!

~Гери,18.