But never knew I’d let it get so bad..

Ии така..предполагам повечето сте се сетили че заглавието идва от tdg(three Days Grace)
Как попаднах на песента ли?Знаех че я има,нали от новия албум,обаче не си бях правила изобщо труда да я чуя.Та,попаднах на нея във един сайт,макар че да пишеше че това всъщност е Break..ама на!
Таа..както и да е..песента ОПРЕДЕЛЕНо си заслужава да бъде чута..
Ето ви една част от текста,която ми хвана окото..

"I always thought I’d make it
But never knew I’d let it get so bad "

Та,не пиша със намерението да говоря за песента,а за това,което тя ми напомня.
Достигнах до извода,че не мога да разчитам на 'приятелите си' а какво остава да разчитам на самата мен?!
Често ми се случва да правя нещо,което знам че НЕ трябва да правя..
Но все пак ГО правя..което да ви кажа,си е голяма прецаквация в интерес на истината..
И накрая,толкова се оплитам във глупостта си,че няма на къде повече.
Случвало ли ви се е да излъжите за нещо?Като начало мимолетно?
Но накрая така да се оплетете,че да не знаете на къде да хванете?
На мен ми се случва,често.Не си оправдавам постъпката,изобщо..
Но понякога се налага,всеки го прави заради нещо..
Но,за какво?!Има ли изобщо смисъл?
Истината винаги излиза на яве,а когато е стигнала твърде дълеч,последствията не са хич приятни.Вярно,че има едно нещо наречено "благородна лъжа" ноо колко е благородна само ние си знаем,нали?


Можеш да излъжеш другите,но не и себе си..