Форума на Здрач?

Като прочетете заглавието,веднага се сещате за манията плъзнала по тийновете напоследък.За "хубавия" вампир Едуард и прочие.Е,не бъркайте само по заклавието.Сега ще ви разкажа за един форум.Поредния форум на Здрач,където и аз като много тийнове се регистрирах.Това бе първия форум във който се регистрирвах.Предимно за да чета историйте на някой потребители.От начало не пишех,само следях,докато един ден не се престраших.Не че имаше нещо страшно,но когато четях мненията,видях че се познават,че са едва ли не като едно семейство.А винаги е гадно да си нов,особено в семействата.Било и то форумни.Регистрирах се,бях редовна(още съм),пишех и малко по малко и аз се присъединих към това семейство.Мога да ви кажа,че във него намерих много по-стойностни хора от тези които познавам на живо.Запознах се със хора,които за възрастта си са много умни,да не кажа прекалено.И ето ме сега,част от това семейство,със своя тема във Лично Творчество.Минаха около три-четири месеца от както имам регистрацията,и за тези месици видях,прочетох и се запознах със много стойностни неща и хора.Които ме подкрепят,разбират.За тях не е важно дали си хубав или грозен,дали си висок или нисък,а това,че си себе си.Всеки от тях е уникален със нещо,нещо със което се отличава от другите.Точно за това ги харесвам,всички до един.Там наистина има уникални творци,било то на фикове,историй,разкази дори и снимки.Намерих хора със общ вкус към музиката,намерих хора със които мога да общувам свободно.Без да ги интересува че на ухото имам 13 милиметрова дупка,без да ги интерсува че слушам различна музика или не се обличам като тях.Защото за тях това не е важно,защото те СА истински хора.Малко или много съм се привързала към форума и съфорумниците ми.Към всяка техните творби.Всички са мили,отзивчиви,добродушни.Предполагам казвам това защото не съм ги виждала ядосани,не че имам и големи мераци де.Те са хората които ме расвеселяват,успокояват,дори и натъжават по една или друга причина.Те са тези,които отделят от времето си да прочетат моите драсканици,моите глупости.Да ги уважат и да ги коментират.Те са тези за които пиша това,пиша и "онова".Те са хората които ме карат да се размърдам и да прогоня вечния мързел.Те са истински хора,и нека завинаги да си останат такива.Защото след време,дори и да го няма форума винаги ще се сещам със усмивка за тях.Защото те СА хората!Благодаря ви че сте истински!