Джулай морнинг

Макар,че вече Джулая мина отдавна,ще посветя една публикация за него.Повечето хора,не зачитат празника.Не,те повечето дори не знаят за съществуването му.Това за тях е едно нищо.Просто поредния изгрев със нищо по-специален от другите до сега и тези за напред.Тази година не можах да го посрещна като хората,този обикновен изгрев,но толкова важен за мен.Никой не ми се нави и си го посрещнах сама на гаража.Смешно нали?Е,на мен не ми бе хич смешно.Друго щеше да е ако сме някъде по Черноморието,със приятели всички овити със одеала,умиращи от студ.От някъде да се чува,тиха,позната мелодийка идваща от струните на акустична китара.Всички да мълчат,заслушани във ,мелодията.Цяла нощ да не спиш,макар и да си уморен.Да знаеш,че ако заспиш ще пропуснеш всичко,което си чакал цяла година.Цяла вечер да се смееш,както ти си знаеш и да се забавляваш със приятелите ти.И на сутринта макар и да умираш за сън и от студ,когато видиш изгряващото слънце се чувстваш по необясним начин.Сякъш е изгряло специално за теб,за това,че на този ден не се оспиваш до късно и поне един път в годината му обърнеш специално внимание,да го уважиш както му подобаваЗащото много хора го проспиват,много хора не му обръщат внимание..И този изгрев макар и като всеки един ти се струва различен и това само един път в годината..
Защото не всичко е само заради слънцето,а заради обстановката за това, че на този ден хората няма значение какви са, няма значение от къде или на колко са, те се събират и чакат нещо.И това един път в годината..един път в годината я има тази магия.. магията че всички сме равни и че всички сме се събрали там за да почетем нещо..Но тази година,не можах да се докосна до магията на Джулая.Явно ще трябва да чакам до година.Защото за мен това не е изгрев,за мен това Е изгрева,който чакам цяла година.