Ии така,тъй като мина доста време от тогава,ноо стрце не ми дава да не ви разкажа.
Бе четвъртък 27 август.Срещата се състоя в Пловдив.
Но,ето как започна всичко..
Бях си навила алармата на телефона за 11.След като ме събуди във така ранен и не типичен за мен час,се залових да се оправям на бързо,защото какво е половин час все пак?Облякох се,приготвих се и във 11 и 30 и нещо излязох от нас.Пътя към гарата ми бе точно 25 минути.
Когато пристигнах там гъмжеше от стари хора,не знам от къде се извъдиха толкова но беше ужасно.Взех си аз билет за Пловдив, и смирено си изчаках влака.Когато дойде,настана същинска война.Все едно бях от Опълченците на Шипка,ако не и по лошо.
Казвам ви,бабите се по-нахални и от конски мухи!То беше блъскане,то беше викане..бах мааму...Та,така де,цяла целеничка се качих ии трябваше да се сместа доо някакви старчоци,които явно не знаея какво е тва парфюм.Поне на манджа да миришеха,ама на..
Разлагаща се плът навсякъде..Бях като в кутийка,добре поне че бяхме със мутрисата,та имаше климатик.Пътя бе малко,25 минути максимум.Когато пристигнах бе 12:25.А срещата бе до пощата във 12:30.Та,както и да е.По план трябваше Стаси да забере Нони и да ме чакат на коловоза.Слизам аз-няма никой.Чаках,чаках ии някой ми звъни.Самата Стаси,която ме пита къде съм.И точно във този момент я виждам отсреща.По принцип не бих я познала,ни когато видях дългата коса,и знаех че е тя.Махнахме си и ми направи знак да се срещнем в подлеза.Така и направих,вървя си аз и гледам само напред.Ако не ме беше спряла щях да я подмина като нищо.Гушнахме се и отидохме да вземем и Нони.Явно от много четене на книги,сме развили телепатия и трите бяхме със поли.И двете са големи сладурки.Запътихме се към центъра,като вече и без това закъснявахме.И тогава,след може бе 20-тото ми ходене в Пловдив,разбрах че за да стигнеш от гарата до центъра трябва да вървиш само надоло по Иван Вазов..И ако не съм блондинка.. :D
До пощата ни чакаха Снежи и Ети.Със Ети се запознах за първи път,имам предвид със Нони,Стаси и Снежи поне се бяхме лафили по скайп и форума.След като всички бяхме на лице,се запътихме към градската където седнахме на една пейка и дълго си говорихме.Всички са супер веселяци.Много се смяхме.След като ни омръзна да седим,а и един циганин отзад поливаше тревата и навсякъде стана мокро,нямаше как да не се изметем от там.Решихме.че сме гладни и отидохме да ядем така обичаните от мен дюнери.Зад безистена ги правят най-хубави!Докато някой още чакоха своите,ни направиха няколко снимки.На мен,Снежи и дюнерите.А самите дюнери бяха божествени.Месцето,Картофките,Соса..ах,соса!Обичам го тоя сос!
Отидохме на главната ии ядохме,приказвахме си и ест. пак се смяхме.Стана ни горещо,и решихме да седнем някъде.Къде-къде в безистена.Един супер як бар или каквото и там да е.Имаше климатик и хубава музика.Какво повече му трябва на човек?И пак се повтори същата процедура-разговори и много смях.Когато решихме,че достатъчно сме киснели там някой решиха да си вземат сладолед.Спряха една жена на улицата да ни снима всички, и така се сдобихме със снимкаТА.След това Ети си тръгна,нагушкахме я,със една обща форумна.Стаси също имаше работа,трябваше да изкарва някакви снимки и се разделихме и със нея.Останахме аз,Нони и Снежи.Щяхме да седнем някъде пак,но решихме да идем на Съединение.Там стояхме до края,като си говорихме,запознахме се със някакви приятели на Снежи и така докато не стана 7 без нещо.Цели 7 часа със тези хора..определено си заслужаваше.Разделихме се със Снежи,защото бяхме по различни пътища и останахме само аз и Нони.Нейния влак бе във 7 и 10 мисля,почакахме малко на гарата,докато стане време да се качи и се разделих и със нея.Моя пък беше чак във 7 и 30.Шях да умра от жега на коловоза.Пък отгоре на тва някаква бабка само ме питаше дали иска да ми гледа на карти и ми обясняваше нещо,или по-точно си говореше сама.Когато най-после дойде спасението ми,със благодарна въздишка се качих във хубавата мотриса.
Така мина един,ден във компанията на милите ми съфорумнички.
Изкарахме си суперско!
И сега,на 19-ти ще повторим,само че със още повече хора (сън)
